Заглавие: Белжар
Автор: Мег Уолицър
284 страници
Анотация: Има място, където изгубените отиват, за да бъдат намерени.
Ако животът беше справедлив, Джамайка Галахю щеше още да е с гаджето си Рийв Максуел, да гледат стари комедии през уикендите, да се разхождат в парка и да се целуват в библиотеката. При всички положения нямаше да бъде в „Дървения хамбар“ – училище пансион за деца с проблеми. Хората нямаше да я гледат все едно им се иска да не са там.
Но животът не е справедлив и Рийв е мъртъв.
За Джам няма – и сякаш никога няма да има - светлина в края на тунела. До момента, в който момичето се оказва записано в специален курс по литература при мистериозна учителка. Уроците продължават един семестър и в програмата има само един автор - Силвия Плат и нейната книга „Стъкленият похлупак“, роман-изповед на млада жена, преминала през мрака на депресията.
Може ли литературата да спаси Джам? С идването на края на срока тя се доближава все повече до това да разбере истината – какво се е случило в последния ден на Рийв, какви са причините тя да се намира в Хамбара. Защо всички я гледат все едно е ранена и говорят, като че ли не знаят какво да кажат. Защо баща ѝ сменя темата, а майка ѝ хлипа тихо, когато си мисли, че никой не гледа. А истината трябва да бъде приета каквато е, колкото и дълбоко да е закопана. Но дали момичето иска да я научи?
„Белжар“ е смайваща история за първата любов и за това в какво сме готови да се превърнем заради нея. „Белжар“ е идеално четиво за фенове на „Ние, лъжците“ и, разбира се, на „Стъкленият похлупак“.
Моето мнение:
Това е една непредвидима книга. Има един от най-оригиналните сюжети, които съм срещала. Много ми хареса. Прочетох книгата преди два дни и все още си мисля за нея. Глътнах я за ден и половина.
Какво ми хареса:
1. Вълшебен елемент, или нещо подобно
Всичко започва, когато Джам е избрана да бъде в специалния клас по литература. Там госпожа Ку - тяхната учителка, им дава по един дневник, който те трябва да попълнят до края на срока. Само че дневниците се оказват необикновени – когато пишат в тях всички преживяват отново случките, които са ги довели до сегашното им положение, обаче нищо лошо не се случва. Там Джам отново може да види Рийв. Всъщност, благорарение на това, тя успява да се съвземе. Когато изживява най-трудните си моменти, този път с помощта на останалите от класа, девойката преживява загубата си. Не само това; Джам намира нови приятели и става по-силна личност. (Как попада там е пълна загадка за мен, защото 100% има хора, които са значително по-пострадали от нея.)
2. Огромно развитие на всички възможни герои
Изненадах се, че книгата ми хареса, защото обикновено харесвам борбени и смели герои, а още от анотацията става ясно, че тези направо са се оказали от живота си. За да ги изпратят там, героите не могат да се справят с проблемите си. Подходих някак скептично, защото не мисля, че на някого му се чете за млади хора, които пропиляват живота си и единственото нещо, което правят, е да страдат. Явно съм грешала, защото ми беше много интересно. Човъркаше ме отвътре да разбера какво толкова им се е случило, за да ги изпратят в подобно училище. Оказа се, че всички герои намират сили да продължат. Всеки или преоткрива себе си, или намира сили да продължи да живее (образно казано), или се променя до неузнаваемост. Всички.
3. Happy end
Отново за всеки, книгата свършва чудесно. Даже е прекалено нагласено, по мое мнение. Скоро не бях чела книга, която завършва като детска приказка - добре за всички. На моменти се питах ''Е, само това ли'', но като цяло много ми хареса идеята никой да не пострада, което, в останалите книги, рядко се случва.
4. Шарен свят и свежо написани истории
Този роман доказва колко различни хора има по света. Всеки мисли различно, всеки преживява различни ситуации, всеки се вълнува от различни неща. Но въпреки това, независимо какво точно сме преживяли, има ситуации, с които не можем да се справим. Въпреки еднаквата причина, поради която всички са в училището, останах удивена от необичайните истории на героите. Това, което им се беше случило не го бях срещала в останалите книги. Животът на всеки един от тях беше толкова нетипичен и необикновен, че направо се очудих, че става въпрос за обикновени хора.
Какво НЕ ми хареса:
1. Защо, по дяволите, ги изпращат там?!
Всъщност, така и не разбрах как човек може да реши проблема си в училище, където и всичи останали имат проблеми; мисля, че книга, кана кафе и безлюден остров биха свършили по-добра работа. Не разбирам мотива. На практика, от учениците се очаква да споделят с напълно непознати хора травмиращия инцидент, изпратил ги там, както и става. Не разбирам как това би подобрило душевното им състояние. Поне за мен, това би било още по-травмиращо, тъй като всичко би ми напомняло на Инцидента, като започнем от класните стаи, и завършим със самите ученици. И никога, за нищо на света, не бих споделила подобна случка с някого, какво остава с непознат. Има различни хора с различен начин на мислене, но за никога не бих допуснала някой да разбере нещо толкова важно за мен.
2. Развръзката
Краят на книгата, когато разбираме как е загинал Рийв, ме разочарова до такава степен, че направо не можех да повярвам. Постепенно научавах какво се е случило на всеки един от приятелите на Джам. Но, разбира се, авторът е запазил грандиозната развръзка за накрая. Очаквах всичко, но не и това. За всички, които не са чели книгата: Очаквайте обрат, който ще ви остави без дъх!!! Зная, че обратът е с цел да предаде на читателя послание; как въпреки всичко не трябва да се предаваме; как понякога не сме пострадали чак толкова много, колкото ни се струва. Но, за жалост, поне според мен, това имаше обратен ефект. Главната героиня, която харесвах доста, толкова олекна в очите ми, че сериозно обмислях да зарежа книгата. Не го направих, за радост. От горе-долу интересен персонаж, Джам ми стана толкова омразна, че без огризения бих казала, че е жадна за внимание и дори леко разглезена. Не че имам нещо против нея, напротив. Просто е допуснала огромна грешка, постъпвайки толкова неадекватно.
Давам 3 от 5 звезди.
Въпреки всичко, препоръчвам Белжар на тези, които не са я чели. Това е една различна книга. Струва си да бъде прочетена.........
