''Честит'' септември

Здравейте и ''честит'' септември. Ужас. Навън е мрачно. Вали. Листата жълтеят. След по-малко от 15 дни съм на училище. Като изключим ноември, септември е най-ужасният месец за един ученик. След 3 месеца забавления, почивки и сладолед, започват тестове и тонове домашни. След 3 месеца спане до 10:30, ни карат да ставаме в 06:10. 

Като изключим пазаруването на тетрадки, септември е толкова отвратителен - с всички входни нива, нови учители, скандали и целият този дъжд, че ако не беше то, на моменти мисля, че не бих оцеляла. Въпреки цялата гадост около новата учебна година, пазаруването на тетрадки дори ме изпълва с вълнение. Все пак, новата учебна година си е едно ново начало, което дава поне мъничко надежда, че тази няма да е толкова скучна като миналата. (Но, за жалост, не уча в Хогуортс и знам, че дори ще бъде по-ужасно от миналата година.)

Тази година не отидох да си купя тетрадки в някоя книжарница, както правя всеки път. Когато съм в книжарница, по някое време спирам да гледам тетрадки и започвам да чета анотации... Накрая се въщам с 2-3 романа и 1-2 тетрадки, които изписвам още октомври. Този път отидох в магазин само с канцеларски материали, да не се разсейвам. (И това не проработи, купих си 4 нови тефтерчета). А и тази година пазарувах сама, нашите ми дадоха една банкнота с думите ''Да не си малка? Оправяй се''. Това ме устройва, естествено. Успях да спестя 20 лв за книги. Поне нещо хубаво през септември. Каква изненада. 

Обикновено, тетрадките ми или са в цвета на учебника, или са в студената гама. Този път обаче, реших всички да са шарени. Не зная защо, може би за да подобря мрачното си настроение, което ме обзема към края на август и ме напуска на 15-и юни. 

(имам още тетрадки голям формат, просто са абсолютно същите и няма смисъл да ги снимам)

Да не забравяме папките с копче, които са сташно удобни и полезни. 

За мен е традиция за старта на учебната година да си взма поне 10 химикалки. Губя ги толкова бързо, че много скоро няма да има с какво да пиша. Отново. 

А защо да нямам лепило? И телбод. И четка. 

Няма как да бъда без тиксо, винаги съм презапасена. Все някога ще ми потрябваа - я да залепим нечии очила, я да пооправя скъсания дневник. Отговорник съм на класа; ако някой скъса дневника, автоматично АЗ съм виновна. Справедливост.

За тези просто нямам думи. Тази година явно обичам червено. <3

Купих си и 2 скицника. Обичам да рисувам, въпреки че няма да имам много време. (Няма да имам никакво време, но, няма значение.)

А най-прекрасната покупка предстои - все още не съм си избрала коя книга да си купя.

Това беше от мен. Надявам се и на вас да ви останат пари за книги и най-важното: пожелавам на всички, независимо кой клас ще бъдат, да имат време за книги през учебната година....