Blueberry and books: Любими детски книги

Още от малка, аз обичам да поглъщам по минимум 200 страници на ден. Не всеки път това става, изникват ми някакви задачи, или пък книгата, която съм свършила е била толкова въздействаща, че още ми е под кожата. Когато бях малка, нямах такива проблеми. Можех да чета от сутрин до вечер, а и никоя книга не беше чак толкова уникална. Но това в друг пост.

Имах много любими книги и автори, но, без съмнение, най-любимият ми автор беше Роалд Дал, чиито книги харесва и сестра ми (която е на 9 и според мен е прекалено голяма за тях). Някога голямо впечатление ми направи книгата му ''Чарли и шоколадовата фабрика''. Чела съм я преди кажи-речи шест години, не помня почти нищо от нея. Знам само, че накарах цялото семейство да прочете романчето. Отначало възразиха, ама после я прочетоха; явно е наистина добра. Няма да пропусна и продължението, което прочетох скоро, признавам си. И то ми хареса.

На почит бяха и книгите на Бевърли Клиъри, които обожавах, а в момента дават хиляди идеи на сестра ми как да ме подлуди. Без тях детството ни нямаше да бъде същото, признавам си.

Полудявах от смях с книгите на Госини и Семпе за малкия Никола. Те може би ме запалиха по четенето, защото са тооолкова забавни.

Много полезни и интересни се оказаха книгите от поредицата ''Страховитото в науката''. Те ми помогнаха да заобичам разказвателните предмети в училище (като изключим историята, която мразя с цялото си сърце) и благодарение на тях, започнах от малка да имам различни интереси. ''Злокобният ъглотрон'' прелиствам и досега, заради ясно написаните формули и хубаво обяснените задачи.

Но въпреки всичко, най-прекрасните детски книги за мен, ще си останат ''Матилда'' и ''Приключенията на Лукчо''. Не мога да реша коя харесвам повече. Това бяха първите книги, които не можех да оставя и четях тайно до 23:30 вечерта (тогава си лягах в 22).