Гневът и зората - ревю

Заглавие: Гневът и зората

Автор: Рене Ахдие

415 страници

Анотация: В далечна земя, управлявана от жестоко момче убиец, всяка зора носи тъга на различно семейство. Халид, осемнадесетгодишният халиф на Хорасан, несъмнено е чудовище. Всяка нощ той взима за съпруга различно момиче, а на сутринта палачът му увива копринено въженце около врата ѝ. Когато най-добрата ѝ приятелка се превръща в жертва на Халид, Шахризад се заклева да отмъсти за смъртта ѝ и доброволно пожелава да стане следващата жена на халифа. Шахризад планира не само да оцелее, но и да сложи край на пороя от смърт, отприщен от бъдещия ѝ съпруг.

Нощ след нощ Шахризад омагьосва Халид чрез историите си, борейки се с настъпването на утрото. Всяко следващо може да ѝ е последно. Но се случва нещо, което тя не е предвидила. Халид е различен от това, което си е представяла - чудовището няма нищо общо с легендите, които се носят за него извън дворцовите стени. А когато открива, че за всичко има причина - причина, различна от всичко, което някой е можел да си представи, Шахризад трябва да се бори, за да спаси не само себе си, но и момчето, което е започнала да обиква. Времето изтича. А зората никога не е добре дошла.

Вдъхновен от класическите приказки от "Хиляда и една нощ", романът "Гневът и зората" е богат, съблазнителен разказ, който държи читателя в напрежение до края.

Моето мнение: Хмммм.... Не знам откъде да започна. Интернет се напълни с ревюта и суперлативи на тази книга. Навсякъде пише колко е прекрасна и как си струва да се прочете. Всички казват, че това е една велика книга.

Струва ли си да се прочете? Да.

Интересна ли е? Да.

Велика ли е? Не мисля. Има потенциал, но в никакъв случай НЕ е велика.

Какво ми хареса:

1. Цялостна история

 Не очаквах точно това от книгата, но останах още по-приятно изненадана, защото действието се развива около главните герои, а не около приказките, разказани в 1001 нощ.  Това ми се 

стори по-интересно от оригиналната книга, защото винаги съм харесвала цялостните истории повече.

2. Обрати

Това е една история, изпълнена с обрати. На моменти имах чувството, че ако пропусна и една дума, няма да разбера какво става. 

3. Загадка

 На няколко пъти на Шахризад й се отдава възможност да убие Халид. Но тя не го прави, за радост. Иска да решифрова загадката, да разбере защо е нужно да умира някой всеки ден. Повече от самата нея аз копнеех да разбеа причината. Това също ми хареса - авторът е съумял така  да напише историята, че да ми влезе под кожата и да не я оставя, докато не разбера защо халифът всеки ден убива жените си. Това ме стимулира да не се откажа и да довърша книгата докрай. Не съжалявам.

4.Подробно описани емоции и въздействаща любовна история

Обикновено харесвам истории с бързо темпо и повечко екшън. Във втората половина на книгата не липсваше такъв, но бе наблегнато на емоциите, които са описани много подробно. Хареса ми. Изненада.  Това е първата любовна история, която чета. Разбира се, и в други книги съм виждала подобно нещо, но за първи път е описано толкова подробно. Нещо повече - именно това ме накара да заобичам още повече героите; даже второстепенните. Дори и те си имат завладяваща и интересна история, която бих искала да се развие в бъдеще.

5. Вълшебен елемент

6. Герои

Тях просто не ги коментирам, харесвам ги почти всички.

Какво не ми хареса:

1. Разтягане на локуми и елементарни диалози

Не мога да разбера как цялото действие е съсредоточено във втората половина на книгата, а в началото не се случва почти нищо. Според мен поредицата щеше да бъде много по-интересна и завладяваща, ако бяха слели първа и втора част в една, макар и по-дълга книга. На моменти се  губех в ненужно подробни и елементарни диалози, написани само за пълнеж на романа; за да има повече страници. Затова оценката ми е 3 от 5 звезди.

Малко съжалявам, че ощетявам тази 

прекрасна история, но ми се струва странно да дъвча някакви 200 страници почти седмица, а останалите да прочета за един ден, стоейки до 2 през нощта. 

2.Досаден прякор

Нещото, което направо ми лазеше по нервите, беше обръщението Шази, казвано от хората в двореца. Този прякор не го бяха измислили те. Така откраднато, казано от тях, звучеше тооолкова досадно. (за радост, името ми е само 4 букви и няма как да имам галено име. Ако някой ме наричаше Изи, Мими, Лили или Вики например, с радост щях да заема коприненото въженце и да обеся този някой на него. Ха! ).

3. Прекалено много подробности

Обръщат внимание на подробностите, а важните неща, които трябва да обсъждат и мислят остават някъде назад.

Като изключим досадната първа половина, Гневът и зората е изключително интересен роман. И аз го препоръчвам на всички, които имат търпение. Струва си. Половината. Въпреки всичко, малко съжалявам, че го прочетох в този момент. Не знаех, че има втора част, а първата свърши в нищото. Все още се чудя какво ще се случи, особено след отворения, трагичен финал. Моят съвет е:

Хора! Изчакайте да излезе втора част. Не бързайте да я четете, няма да избяха от рафта у вас. Иначе ще останете с изгризани нокти и разбито сърце – точно като мен. А вие не искате това, повярвайте....... не искате това.......

 Гневът и зората ме накара да се замисля колко грешим на моменти. Как понякога сме убедени в нещо, а после се оказва, че истината е коренно различна.  Как понякога, когато открием грешката си, дори се радваме, че сме я допуснали, защото тогава осъзнаваме колко прекрасен е светът....