Игра на нерви - ревю

Заглавие: Игра на нерви

Автор: Джийн Райън

280 страници

Анотация: ИГРА НА НЕРВИ е анонимна игра, излъчвана на живо по интернет. Участниците трябва да изпълнят различни предизвикателства срещу неустоими награди – пари, дрехи, мотоциклети, коли, стипендии за университет.

Когато Вий е избрана да участва, тя открива, че играта знае всичко за нея. Гейм мейкърите я изкушават с награди, подбрани за нея от страницата й в „ТоваСъмАз“ (нещо като фейсбук) и избират за неин партньор съвършеното момче – красивия Иън. Отначало всичко върви добре и феновете на Вий и Иън ги насърчават да приемат все по-трудни предизвикателства. Но в последния кръг за Голямата награда играта взема неочакван и опасен обрат. Изведнъж играчите трябва да играят за всичко или нищо, като залогът е животът им. Докъде ще стигне Вий преди да се откаже? И дали ще й позволят да се откаже?

Феновете на "Игрите на глада" ще харесат тази книга.

Моето ревю:

Ще разкажа накратко как се сдобих с тази книга. Бях чела анотацията й, а и корицата ми харесваше много. Вярно е, че са казали да не съдим книгата по корицата, а, всички знаем, че красивата на външен вид книга просто ни подтиква да я купим. Но истинската причина, поради която исках да я прочета, беше друга. Пишеше, че ще я харесат феновете на Игрите на глада - книга, от която съм обсебена вече повече от две години и обичам много.  (всъщност, двете книги нямат нищо общо, но това го разбрах после) И така, майка ми, четяща по 5000 страници на месец и влюбена в книгите дори повече от мен, реши да ме изненада и ми подари ИГРА НА НЕРВИ за рождения ден.

Като цяло, книгата ми хареса доста. Фактът, че е едва 280 страници, доказва колко бързо протича действието в нея. Мразя, когато даден роман е разводнен до такава степен, че кулминацията е в последните 20 страници. ИГРА НА НЕРВИ определено не е разводнен роман. Въпреки че книгата ми беше много интересна, й давам 3/5 звезди.

 

Има и неща, които не ми допаднаха особено. Като главната героиня Вий. Е, тя може би е единствената, която претърпява някакво развитие. От момиче, което дори не си помисля да излезе пред публика, в края на книгата тя става значително по-смела, но, за жалост, си остава все така незабележима.Тя просто не е от типа герои, които аз харесвам. Думата, която най-точно я описва е ''безхарактерна''. Отпуснала се е по течението, едно обикновено момиче. Една от хилядите участнички в ИГРА НА НЕРВИ. Авторът е допуснал грешката второстепенните персонажи да се набиват повече в очите на читетеля, което ме кара да мисля, че книгата би била по-завладяваща и запомняща се, ако не беше от името на Вий.

Също така, не е правдоподобно нормално разсъждаващ човек, особено несигурен като Вий, да изпълнява подобни предизвикателства. Заради един нов телефон, тя не само застрашава живота си, но и се излага пред всички, тъй като предизвикателствата биват заснемани и публикувани в интернет. Не мисля, че някой би застрашил репутацията си за чифт нови обувки.

Краят на книгата също е малко странен; кара ме да чакам продължение, каквото мисля, че няма да има.

Какво в книгата ми хареса:

1. Оригинален сюжет
2. Кара читателя да се замисли за много неща
3. Действието протича бързо и ясно
4. Смислени диалози
5. Уникална корица

Какво в книгата НЕ ми хареса:

1. Кух образ на главната героиня
2. Неправдоподобни реакции
3. Свършва в нищото

Това е една добре написана книга, но с малко недодялани главни герои. Въпреки че има още какво да се желае, я препоръчвам на всички, които искат да прочетат нещо по-различно.