Любими детски книги

Още от малка, аз обичам да поглъщам по минимум 200 страници на ден. Не всеки път това става, изникват ми някакви задачи, или пък книгата, която съм свършила е била толкова въздействаща, че още ми е под кожата. Когато бях малка, нямах такива проблеми. Можех да чета от сутрин до вечер, а и никоя книга не беше чак толкова уникална. Но това в друг пост. 

Имах много любими книги и автори, но, без съмнение, най-любимият ми автор беше Роалд Дал, чиито книги харесва и сестра ми (която е на 9 и според мен е прекалено голяма за тях). Някога голямо впечатление ми направи книгата му ''Чарли и шоколадовата фабрика''. Чела съм я преди кажи-речи шест години, не помня почти нищо от нея. Знам само, че накарах цялото семейство да прочете романчето. Отначало възразиха, ама после я прочетоха; явно е наистина добра. Няма да пропусна и продължението, което прочетох скоро, признавам си. И то ми хареса. 

На почит бяха и книгите на Бевърли Клиъри, които обожавах, а в момента дават хиляди идеи на сестра ми как да ме подлуди. Без тях детството ни нямаше да бъде същото, признавам си. 

Полудявах от смях с книгите на Госини и Семпе за малкия Никола. Те може би ме запалиха по четенето, защото са тооолкова забавни. 

Много полезни и интересни се оказаха книгите от поредицата ''Страховитото в науката''. Те ми помогнаха да заобичам разказвателните предмети в училище (като изключим историята, която мразя с цялото си сърце) и благодарение на тях, започнах от малка да имам различни интереси. ''Злокобният ъглотрон'' прелиствам и досега, заради ясно написаните формули и хубаво обяснените задачи. 

Но въпреки всичко, най-прекрасните детски книги за мен, ще си останат ''Матилда'' и ''Приключенията на Лукчо''. Не мога да реша коя харесвам повече. Това бяха първите книги, които не можех да оставя и четях тайно до 23:30 вечерта (тогава си лягах в 22). 

Много хора харесват повече други детски книги. А някои дори не четат. Но ще ви кажа едно: 

Няма значение какви са книгите - детски или не, именно те ни правят това, което сме. Те ни отварят очите. Те ни запознават със света. 

Гневът и зората - ревю

Заглавие: Гневът и зората

Автор: Рене Ахдие

415 страници

Анотация: В далечна земя, управлявана от жестоко момче убиец, всяка зора носи тъга на различно семейство. Халид, осемнадесетгодишният халиф на Хорасан, несъмнено е чудовище. Всяка нощ той взима за съпруга различно момиче, а на сутринта палачът му увива копринено въженце около врата ѝ. Когато най-добрата ѝ приятелка се превръща в жертва на Халид, Шахризад се заклева да отмъсти за смъртта ѝ и доброволно пожелава да стане следващата жена на халифа. Шахризад планира не само да оцелее, но и да сложи край на пороя от смърт, отприщен от бъдещия ѝ съпруг.

Нощ след нощ Шахризад омагьосва Халид чрез историите си, борейки се с настъпването на утрото. Всяко следващо може да ѝ е последно. Но се случва нещо, което тя не е предвидила. Халид е различен от това, което си е представяла - чудовището няма нищо общо с легендите, които се носят за него извън дворцовите стени. А когато открива, че за всичко има причина - причина, различна от всичко, което някой е можел да си представи, Шахризад трябва да се бори, за да спаси не само себе си, но и момчето, което е започнала да обиква. Времето изтича. А зората никога не е добре дошла.

Вдъхновен от класическите приказки от "Хиляда и една нощ", романът "Гневът и зората" е богат, съблазнителен разказ, който държи читателя в напрежение до края.

Моето мнение: Хмммм.... Не знам откъде да започна. Интернет се напълни с ревюта и суперлативи на тази книга. Навсякъде пише колко е прекрасна и как си струва да се прочете. Всички казват, че това е една велика книга.

Струва ли си да се прочете? Да.

Интересна ли е? Да.

Велика ли е? Не мисля. Има потенциал, но в никакъв случай НЕ е велика.

Какво ми хареса:

1. Цялостна история

 Не очаквах точно това от книгата, но останах още по-приятно изненадана, защото действието се развива около главните герои, а не около приказките, разказани в 1001 нощ.  Това ми се 

стори по-интересно от оригиналната книга, защото винаги съм харесвала цялостните истории повече.

2. Обрати

Това е една история, изпълнена с обрати. На моменти имах чувството, че ако пропусна и една дума, няма да разбера какво става. 

3. Загадка

 На няколко пъти на Шахризад й се отдава възможност да убие Халид. Но тя не го прави, за радост. Иска да решифрова загадката, да разбере защо е нужно да умира някой всеки ден. Повече от самата нея аз копнеех да разбеа причината. Това също ми хареса - авторът е съумял така  да напише историята, че да ми влезе под кожата и да не я оставя, докато не разбера защо халифът всеки ден убива жените си. Това ме стимулира да не се откажа и да довърша книгата докрай. Не съжалявам.

4.Подробно описани емоции и въздействаща любовна история

Обикновено харесвам истории с бързо темпо и повечко екшън. Във втората половина на книгата не липсваше такъв, но бе наблегнато на емоциите, които са описани много подробно. Хареса ми. Изненада.  Това е първата любовна история, която чета. Разбира се, и в други книги съм виждала подобно нещо, но за първи път е описано толкова подробно. Нещо повече - именно това ме накара да заобичам още повече героите; даже второстепенните. Дори и те си имат завладяваща и интересна история, която бих искала да се развие в бъдеще.

5. Вълшебен елемент

6. Герои

Тях просто не ги коментирам, харесвам ги почти всички.

Какво не ми хареса:

1. Разтягане на локуми и елементарни диалози

Не мога да разбера как цялото действие е съсредоточено във втората половина на книгата, а в началото не се случва почти нищо. Според мен поредицата щеше да бъде много по-интересна и завладяваща, ако бяха слели първа и втора част в една, макар и по-дълга книга. На моменти се  губех в ненужно подробни и елементарни диалози, написани само за пълнеж на романа; за да има повече страници. Затова оценката ми е 3 от 5 звезди.

Малко съжалявам, че ощетявам тази 

прекрасна история, но ми се струва странно да дъвча някакви 200 страници почти седмица, а останалите да прочета за един ден, стоейки до 2 през нощта. 

2.Досаден прякор

Нещото, което направо ми лазеше по нервите, беше обръщението Шази, казвано от хората в двореца. Този прякор не го бяха измислили те. Така откраднато, казано от тях, звучеше тооолкова досадно. (за радост, името ми е само 4 букви и няма как да имам галено име. Ако някой ме наричаше Изи, Мими, Лили или Вики например, с радост щях да заема коприненото въженце и да обеся този някой на него. Ха! ).

3. Прекалено много подробности

Обръщат внимание на подробностите, а важните неща, които трябва да обсъждат и мислят остават някъде назад.

Като изключим досадната първа половина, Гневът и зората е изключително интересен роман. И аз го препоръчвам на всички, които имат търпение. Струва си. Половината. Въпреки всичко, малко съжалявам, че го прочетох в този момент. Не знаех, че има втора част, а първата свърши в нищото. Все още се чудя какво ще се случи, особено след отворения, трагичен финал. Моят съвет е:

Хора! Изчакайте да излезе втора част. Не бързайте да я четете, няма да избяха от рафта у вас. Иначе ще останете с изгризани нокти и разбито сърце – точно като мен. А вие не искате това, повярвайте....... не искате това.......

 Гневът и зората ме накара да се замисля колко грешим на моменти. Как понякога сме убедени в нещо, а после се оказва, че истината е коренно различна.  Как понякога, когато открием грешката си, дори се радваме, че сме я допуснали, защото тогава осъзнаваме колко прекрасен е светът....

Игра на нерви - ревю

Заглавие: Игра на нерви

Автор: Джийн Райън

280 страници

Анотация: ИГРА НА НЕРВИ е анонимна игра, излъчвана на живо по интернет. Участниците трябва да изпълнят различни предизвикателства срещу неустоими награди – пари, дрехи, мотоциклети, коли, стипендии за университет.

Когато Вий е избрана да участва, тя открива, че играта знае всичко за нея. Гейм мейкърите я изкушават с награди, подбрани за нея от страницата й в „ТоваСъмАз“ (нещо като фейсбук) и избират за неин партньор съвършеното момче – красивия Иън. Отначало всичко върви добре и феновете на Вий и Иън ги насърчават да приемат все по-трудни предизвикателства. Но в последния кръг за Голямата награда играта взема неочакван и опасен обрат. Изведнъж играчите трябва да играят за всичко или нищо, като залогът е животът им. Докъде ще стигне Вий преди да се откаже? И дали ще й позволят да се откаже?

Феновете на "Игрите на глада" ще харесат тази книга.

Моето ревю:

Ще разкажа накратко как се сдобих с тази книга. Бях чела анотацията й, а и корицата ми харесваше много. Вярно е, че са казали да не съдим книгата по корицата, а, всички знаем, че красивата на външен вид книга просто ни подтиква да я купим. Но истинската причина, поради която исках да я прочета, беше друга. Пишеше, че ще я харесат феновете на Игрите на глада - книга, от която съм обсебена вече повече от две години и обичам много.  (всъщност, двете книги нямат нищо общо, но това го разбрах после) И така, майка ми, четяща по 5000 страници на месец и влюбена в книгите дори повече от мен, реши да ме изненада и ми подари ИГРА НА НЕРВИ за рождения ден.

Като цяло, книгата ми хареса доста. Фактът, че е едва 280 страници, доказва колко бързо протича действието в нея. Мразя, когато даден роман е разводнен до такава степен, че кулминацията е в последните 20 страници. ИГРА НА НЕРВИ определено не е разводнен роман. Въпреки че книгата ми беше много интересна, й давам 3/5 звезди.

 

Има и неща, които не ми допаднаха особено. Като главната героиня Вий. Е, тя може би е единствената, която претърпява някакво развитие. От момиче, което дори не си помисля да излезе пред публика, в края на книгата тя става значително по-смела, но, за жалост, си остава все така незабележима.Тя просто не е от типа герои, които аз харесвам. Думата, която най-точно я описва е ''безхарактерна''. Отпуснала се е по течението, едно обикновено момиче. Една от хилядите участнички в ИГРА НА НЕРВИ. Авторът е допуснал грешката второстепенните персонажи да се набиват повече в очите на читетеля, което ме кара да мисля, че книгата би била по-завладяваща и запомняща се, ако не беше от името на Вий.

Също така, не е правдоподобно нормално разсъждаващ човек, особено несигурен като Вий, да изпълнява подобни предизвикателства. Заради един нов телефон, тя не само застрашава живота си, но и се излага пред всички, тъй като предизвикателствата биват заснемани и публикувани в интернет. Не мисля, че някой би застрашил репутацията си за чифт нови обувки.

Краят на книгата също е малко странен; кара ме да чакам продължение, каквото мисля, че няма да има.

Какво в книгата ми хареса:

1. Оригинален сюжет
2. Кара читателя да се замисли за много неща
3. Действието протича бързо и ясно
4. Смислени диалози
5. Уникална корица

Какво в книгата НЕ ми хареса:

1. Кух образ на главната героиня
2. Неправдоподобни реакции
3. Свършва в нищото

Това е една добре написана книга, но с малко недодялани главни герои. Въпреки че има още какво да се желае, я препоръчвам на всички, които искат да прочетат нещо по-различно.

Нови книжни придобивки, август 2016

Първото нещо, което ще споделя с вас, са книгите, които получих за рождения си ден. Нямам търпение да ги прочета. Надявам се това да се случи преди да започне учебната година, защото тогава нямам почти никакво свободно време. А и ще бъда седми клас, което означава двойно повече домашни и тройно по-малко време за четене.

Книгите, които ми подариха са:

1. Игра на нерви - Джийн Райън
2. Освен този живот - Патрик Нес
3. Скитница - Стефани Майър
4. Фенка - Рейнбол Роулъл
5. Гневът и зората - Рене Ахдие
6. Белжар - Мег Уолицър

Според мен, най-прекрасният подарък са книгата и шоколадът. За радост, почти винаги получавам това. Но има и случаи, в които нещо се обърква....

Но, разбира се, това не е проблем, защото книгата е много интересна, а и няма такова нещо като ''прекалено много книги''.

Това беше от мен. Чао, и до скоро.... :-)

Да се запознаем

Здравейте, хора! Аз съм Blueberry. На 13 години съм. Това е моята първа публикация.

Някои хора колекционират картички, други ходят на риболов. Моето хоби е четенето. Абсолютно пристрастена съм към книгите. Те са нещото, което ме държи будна в това скучно ежедневие. Това лято четох по около 3000 страници на месец, тъй като разполагах с много свободно време.

Преди да си купя книга, аз с часове се ровя из блоговете за книги, търсейки перфектното четиво. На практика, единствено тези блогове ми помагат с избора на книга, защото съм се убедила, че на анотацията не може да се вярва.

Наскоро установих, че и аз искам да споделям мнението си и да пиша ревюта. По принцип съм леко параноична и не обичам останалите да разбират моите интереси, но, след дългите увещания на сестра ми, аз най-накрая се престраших да си създам блог. Надявам се да бъда полезна и да помогна със следващия ви избор.....