6 причини защо обичам декември! Winter is coming!

:)

Здравейте. Не съм поствала нищо от много-мноооого време. Училището е виновно! Напоследък имам толкова домашни, че не мога да си вдигна главата. Е, whatever, след 3 ужасни месеца и досаден здравословен проблем, аз се завърнах! 

Декември е любимият ми месец! Не говоря само за Коледа, обичам цялата атмосфера през зимата и бих казала, че това е любимият ми сезон. Както казах, напоследък съм много заета, което, разбира се, означава почти никакво време за четене. А това не го пожелавам на никого. 

Защо обичам декември:

1.Скоро ще бъда във ваканция, остават само няколко учебни седмици тази година.  Свършат ли те - веднага се позиционирам пред камината с книга в ръка. Факта, че ще прекарам цяла седмица без глупавия си клас ме изпълва с прекрасно настроение. Една седмица четене, шоколад и спокойствие... как да не ти харееса?!

2. Другата причина, поради която обичам този месец, е, че тогава е Панаирът на книгата. Напълно излишно е да казвам защо го харесвам, ще споделя само кои книги възнамерявам да си купя.

Въпросните книги (от които трябва да избера 1 поредица) са:

• Поредицата на Джо Абъркромби ,,Първият закон'' 
• Поредицата на Антъни Райън ,,Сянката на гарвана''
• Поредицата на Марк Лорънс ,,Разделената империя''
• Поредицата на Брандън Сандерсън ,,Летописите на Светлината на Бурята''
• Книгата на Маркъс Зюсак ,,Крадецът на книги'' (която дадох на еднин идиот от моя клас, той ми я изгуби и така и не успях да прочета цялата)

3. Идва BOPS-ът и нямам търпение да видя кои 2 книги ще бъдат в кутията! Както всичко останало през декември, този месец дори той ще бъде по-интересен! 

Ако някой не знае какво е BOPS, вижте тук: https://www.facebook.com/BOPSBOX/

НО: Миналия път малко се разочаровах от т. нар. от сестра ми ,,дреболии'', надявам се и те да бъдат по-интересни. Книгата от октомврийския ме зарадва, харесвам авторката, но никак не останах довилна от чокъра, който не само ми беше малък, но и нямаше висулка (каквато на останалите е имало). Висулката за телефон (тиквата)  ми хареса, но заради една тиква и един хубав книгоразделител не ми се струва смислено да дам 10 лв повече от стойността на книгата!!!

4. Моята стая, която винаги претрупвам с украса, тази година е цялата в лампички. Не зная защо, но обичам да свърша тази работа на първи декември. В нашата къща това е нещо като традиция. Обичам цялата украса: лампичките, гирляндите, огромната жива елха, в която се спъвам и убождам всяка сутрин, бързайки за училище.

5. Коледни филми, песни, реклами, досадният рингтон на сестра ми и още много неща, които влудяват всички....

През декември Коледа е навсякъде! Някои хора казват, че това е досадно, но на мен честно казано ми харесва. Обичам да гледам как хората се дразнят на рингтона на сестра ми, който тя слага всяка година и успява да подлуди всички, дори и мен! Обичам сърдитата физиономия на баща си, който сменя канала, когато за пореден път пуснат ,,Сам вкъщи'', а накрая върне филма и го гледа са 105-ти път, мърморейки как всяка година пускат едно и също. Обичам, когато прекъснат новините и пуснат някоя коледна релкама, а майка ми, уж сърдита, започне да я коментира и стигне до заключението, че coca-cola пускат най-хубавите коледни реклами. Защото, колкото и да ни дразни, всичко това ни напомня за най-хувавия празник.

6. Студено е

Да, зная, че звучи глупаво, но обичам навън да е студено! Когато завали сняг, обуваме ботуши, слагаме шапки, шалове, ръкавици. Просто обожавам ботушите, имам над един тон шалове. Това е. Просто обичам студа, никога не ми е студено и се забавлявам, когато някой ,,припадне'', виждайки ме да ям сладолед 3 дни преди Нова година. 

Малко хора харесват зимата. Но аз определено съм една от тях. Лудите, които обичат студа...

Белжар - ревю

Заглавие: Белжар

Автор: Мег Уолицър

284 страници

Анотация: Има място, където изгубените отиват, за да бъдат намерени.

Ако животът беше справедлив, Джамайка Галахю щеше още да е с гаджето си Рийв Максуел, да гледат стари комедии през уикендите, да се разхождат в парка и да се целуват в библиотеката. При всички положения нямаше да бъде в „Дървения хамбар“ – училище пансион за деца с проблеми. Хората нямаше да я гледат все едно им се иска да не са там.

Но животът не е справедлив и Рийв е мъртъв.

За Джам няма – и сякаш никога няма да има - светлина в края на тунела. До момента, в който момичето се оказва записано в специален курс по литература при мистериозна учителка. Уроците продължават един семестър и в програмата има само един автор - Силвия Плат и нейната книга „Стъкленият похлупак“, роман-изповед на млада жена, преминала през мрака на депресията.

Може ли литературата да спаси Джам? С идването на края на срока тя се доближава все повече до това да разбере истината – какво се е случило в последния ден на Рийв, какви са причините тя да се намира в Хамбара. Защо всички я гледат все едно е ранена и говорят, като че ли не знаят какво да кажат. Защо баща ѝ сменя темата, а майка ѝ хлипа тихо, когато си мисли, че никой не гледа. А истината трябва да бъде приета каквато е, колкото и дълбоко да е закопана. Но дали момичето иска да я научи?

„Белжар“ е смайваща история за първата любов и за това в какво сме готови да се превърнем заради нея. „Белжар“ е идеално четиво за фенове на „Ние, лъжците“ и, разбира се, на „Стъкленият похлупак“.

Моето мнение:

Това е една непредвидима книга. Има един от най-оригиналните сюжети, които съм срещала. Много ми хареса. Прочетох книгата преди два дни и все още си мисля за нея. Глътнах я за ден и половина. 

Какво ми хареса:

1. Вълшебен елемент, или нещо подобно

Всичко започва, когато Джам е избрана да бъде в специалния клас по литература. Там госпожа Ку - тяхната учителка, им дава по един дневник, който те трябва да попълнят до края на срока. Само че дневниците се оказват необикновени – когато пишат в тях всички преживяват отново случките, които са ги довели до сегашното им положение, обаче нищо лошо не се случва. Там Джам отново може да види Рийв. Всъщност, благорарение на това, тя успява да се съвземе. Когато изживява най-трудните си моменти, този път с помощта на останалите от класа,  девойката преживява загубата си. Не само това; Джам намира нови приятели и става по-силна личност. (Как попада там е пълна загадка за мен, защото 100% има хора, които са значително по-пострадали от нея.)

2. Огромно развитие на всички възможни герои

Изненадах се, че книгата ми хареса, защото обикновено харесвам борбени и смели герои, а още от анотацията става ясно, че тези направо са се оказали от живота си. За да ги изпратят там, героите не могат да се справят с проблемите си. Подходих някак скептично, защото не мисля, че на някого му се чете за млади хора, които пропиляват живота си и единственото нещо, което правят, е да страдат. Явно съм грешала, защото ми беше много интересно. Човъркаше ме отвътре да разбера какво толкова им се е случило, за да ги изпратят в подобно училище. Оказа се, че всички герои намират сили да продължат. Всеки или преоткрива себе си, или намира сили да продължи да живее (образно казано), или се променя до неузнаваемост. Всички. 

3. Happy end

Отново за всеки, книгата свършва чудесно. Даже е прекалено нагласено, по мое мнение. Скоро не бях чела книга, която завършва като детска приказка - добре за всички. На моменти се питах ''Е, само това ли'', но като цяло много ми хареса идеята никой да не пострада, което, в останалите книги, рядко се случва.

4. Шарен свят и свежо написани истории

Този роман доказва колко различни хора има по света. Всеки мисли различно, всеки преживява различни ситуации, всеки се вълнува от различни неща. Но въпреки това, независимо какво точно сме преживяли, има ситуации, с които не можем да се справим. Въпреки еднаквата причина, поради която всички са в училището, останах удивена от необичайните истории на героите. Това, което им се беше случило не го бях срещала в останалите книги. Животът на всеки един от тях беше толкова нетипичен и необикновен, че направо се очудих, че става въпрос за обикновени хора.

Какво НЕ ми хареса:

1. Защо, по дяволите, ги изпращат там?!

Всъщност, така и не разбрах как човек може да реши проблема си в училище, където и всичи останали имат проблеми; мисля, че книга, кана кафе и безлюден остров биха свършили по-добра работа. Не разбирам мотива. На практика, от учениците се очаква да споделят с напълно непознати хора травмиращия инцидент, изпратил ги там, както и става. Не разбирам как това би подобрило душевното им състояние. Поне за мен, това би било още по-травмиращо, тъй като всичко би ми напомняло на Инцидента, като започнем от класните стаи, и завършим със самите ученици. И никога, за нищо на света, не бих споделила подобна случка с някого, какво остава с непознат. Има различни хора с различен начин на мислене, но за никога не бих допуснала някой да разбере нещо толкова важно за мен. 

2. Развръзката

Краят на книгата, когато разбираме как е загинал Рийв, ме разочарова до такава степен, че направо не можех да повярвам. Постепенно научавах какво се е случило на всеки един от приятелите на Джам. Но, разбира се, авторът е запазил грандиозната развръзка за накрая. Очаквах всичко, но не и това. За всички, които не са чели книгата: Очаквайте обрат, който ще ви остави без дъх!!! Зная, че обратът е с цел да предаде на читателя послание; как въпреки всичко не трябва да се предаваме; как понякога не сме пострадали чак толкова много, колкото ни се струва. Но, за жалост, поне според мен, това имаше обратен ефект. Главната героиня, която харесвах доста, толкова олекна в очите ми, че сериозно обмислях да зарежа книгата. Не го направих, за радост. От горе-долу интересен персонаж, Джам ми стана толкова омразна, че без огризения бих казала, че е жадна за внимание и дори леко разглезена.  Не че имам нещо против нея, напротив. Просто е допуснала огромна грешка, постъпвайки толкова неадекватно. 

Давам 3 от 5 звезди.

Въпреки всичко, препоръчвам Белжар на тези, които не са я чели. Това е една различна книга. Струва си да бъде прочетена.........

''Честит'' септември

Здравейте и ''честит'' септември. Ужас. Навън е мрачно. Вали. Листата жълтеят. След по-малко от 15 дни съм на училище. Като изключим ноември, септември е най-ужасният месец за един ученик. След 3 месеца забавления, почивки и сладолед, започват тестове и тонове домашни. След 3 месеца спане до 10:30, ни карат да ставаме в 06:10. 

Като изключим пазаруването на тетрадки, септември е толкова отвратителен - с всички входни нива, нови учители, скандали и целият този дъжд, че ако не беше то, на моменти мисля, че не бих оцеляла. Въпреки цялата гадост около новата учебна година, пазаруването на тетрадки дори ме изпълва с вълнение. Все пак, новата учебна година си е едно ново начало, което дава поне мъничко надежда, че тази няма да е толкова скучна като миналата. (Но, за жалост, не уча в Хогуортс и знам, че дори ще бъде по-ужасно от миналата година.)

Тази година не отидох да си купя тетрадки в някоя книжарница, както правя всеки път. Когато съм в книжарница, по някое време спирам да гледам тетрадки и започвам да чета анотации... Накрая се въщам с 2-3 романа и 1-2 тетрадки, които изписвам още октомври. Този път отидох в магазин само с канцеларски материали, да не се разсейвам. (И това не проработи, купих си 4 нови тефтерчета). А и тази година пазарувах сама, нашите ми дадоха една банкнота с думите ''Да не си малка? Оправяй се''. Това ме устройва, естествено. Успях да спестя 20 лв за книги. Поне нещо хубаво през септември. Каква изненада. 

Обикновено, тетрадките ми или са в цвета на учебника, или са в студената гама. Този път обаче, реших всички да са шарени. Не зная защо, може би за да подобря мрачното си настроение, което ме обзема към края на август и ме напуска на 15-и юни. 

(имам още тетрадки голям формат, просто са абсолютно същите и няма смисъл да ги снимам)

Да не забравяме папките с копче, които са сташно удобни и полезни. 

За мен е традиция за старта на учебната година да си взма поне 10 химикалки. Губя ги толкова бързо, че много скоро няма да има с какво да пиша. Отново. 

А защо да нямам лепило? И телбод. И четка. 

Няма как да бъда без тиксо, винаги съм презапасена. Все някога ще ми потрябваа - я да залепим нечии очила, я да пооправя скъсания дневник. Отговорник съм на класа; ако някой скъса дневника, автоматично АЗ съм виновна. Справедливост.

За тези просто нямам думи. Тази година явно обичам червено. <3

Купих си и 2 скицника. Обичам да рисувам, въпреки че няма да имам много време. (Няма да имам никакво време, но, няма значение.)

А най-прекрасната покупка предстои - все още не съм си избрала коя книга да си купя.

Това беше от мен. Надявам се и на вас да ви останат пари за книги и най-важното: пожелавам на всички, независимо кой клас ще бъдат, да имат време за книги през учебната година....

Любими детски книги

Още от малка, аз обичам да поглъщам по минимум 200 страници на ден. Не всеки път това става, изникват ми някакви задачи, или пък книгата, която съм свършила е била толкова въздействаща, че още ми е под кожата. Когато бях малка, нямах такива проблеми. Можех да чета от сутрин до вечер, а и никоя книга не беше чак толкова уникална. Но това в друг пост. 

Имах много любими книги и автори, но, без съмнение, най-любимият ми автор беше Роалд Дал, чиито книги харесва и сестра ми (която е на 9 и според мен е прекалено голяма за тях). Някога голямо впечатление ми направи книгата му ''Чарли и шоколадовата фабрика''. Чела съм я преди кажи-речи шест години, не помня почти нищо от нея. Знам само, че накарах цялото семейство да прочете романчето. Отначало възразиха, ама после я прочетоха; явно е наистина добра. Няма да пропусна и продължението, което прочетох скоро, признавам си. И то ми хареса. 

На почит бяха и книгите на Бевърли Клиъри, които обожавах, а в момента дават хиляди идеи на сестра ми как да ме подлуди. Без тях детството ни нямаше да бъде същото, признавам си. 

Полудявах от смях с книгите на Госини и Семпе за малкия Никола. Те може би ме запалиха по четенето, защото са тооолкова забавни. 

Много полезни и интересни се оказаха книгите от поредицата ''Страховитото в науката''. Те ми помогнаха да заобичам разказвателните предмети в училище (като изключим историята, която мразя с цялото си сърце) и благодарение на тях, започнах от малка да имам различни интереси. ''Злокобният ъглотрон'' прелиствам и досега, заради ясно написаните формули и хубаво обяснените задачи. 

Но въпреки всичко, най-прекрасните детски книги за мен, ще си останат ''Матилда'' и ''Приключенията на Лукчо''. Не мога да реша коя харесвам повече. Това бяха първите книги, които не можех да оставя и четях тайно до 23:30 вечерта (тогава си лягах в 22). 

Много хора харесват повече други детски книги. А някои дори не четат. Но ще ви кажа едно: 

Няма значение какви са книгите - детски или не, именно те ни правят това, което сме. Те ни отварят очите. Те ни запознават със света. 

Гневът и зората - ревю

Заглавие: Гневът и зората

Автор: Рене Ахдие

415 страници

Анотация: В далечна земя, управлявана от жестоко момче убиец, всяка зора носи тъга на различно семейство. Халид, осемнадесетгодишният халиф на Хорасан, несъмнено е чудовище. Всяка нощ той взима за съпруга различно момиче, а на сутринта палачът му увива копринено въженце около врата ѝ. Когато най-добрата ѝ приятелка се превръща в жертва на Халид, Шахризад се заклева да отмъсти за смъртта ѝ и доброволно пожелава да стане следващата жена на халифа. Шахризад планира не само да оцелее, но и да сложи край на пороя от смърт, отприщен от бъдещия ѝ съпруг.

Нощ след нощ Шахризад омагьосва Халид чрез историите си, борейки се с настъпването на утрото. Всяко следващо може да ѝ е последно. Но се случва нещо, което тя не е предвидила. Халид е различен от това, което си е представяла - чудовището няма нищо общо с легендите, които се носят за него извън дворцовите стени. А когато открива, че за всичко има причина - причина, различна от всичко, което някой е можел да си представи, Шахризад трябва да се бори, за да спаси не само себе си, но и момчето, което е започнала да обиква. Времето изтича. А зората никога не е добре дошла.

Вдъхновен от класическите приказки от "Хиляда и една нощ", романът "Гневът и зората" е богат, съблазнителен разказ, който държи читателя в напрежение до края.

Моето мнение: Хмммм.... Не знам откъде да започна. Интернет се напълни с ревюта и суперлативи на тази книга. Навсякъде пише колко е прекрасна и как си струва да се прочете. Всички казват, че това е една велика книга.

Струва ли си да се прочете? Да.

Интересна ли е? Да.

Велика ли е? Не мисля. Има потенциал, но в никакъв случай НЕ е велика.

Какво ми хареса:

1. Цялостна история

 Не очаквах точно това от книгата, но останах още по-приятно изненадана, защото действието се развива около главните герои, а не около приказките, разказани в 1001 нощ.  Това ми се 

стори по-интересно от оригиналната книга, защото винаги съм харесвала цялостните истории повече.

2. Обрати

Това е една история, изпълнена с обрати. На моменти имах чувството, че ако пропусна и една дума, няма да разбера какво става. 

3. Загадка

 На няколко пъти на Шахризад й се отдава възможност да убие Халид. Но тя не го прави, за радост. Иска да решифрова загадката, да разбере защо е нужно да умира някой всеки ден. Повече от самата нея аз копнеех да разбеа причината. Това също ми хареса - авторът е съумял така  да напише историята, че да ми влезе под кожата и да не я оставя, докато не разбера защо халифът всеки ден убива жените си. Това ме стимулира да не се откажа и да довърша книгата докрай. Не съжалявам.

4.Подробно описани емоции и въздействаща любовна история

Обикновено харесвам истории с бързо темпо и повечко екшън. Във втората половина на книгата не липсваше такъв, но бе наблегнато на емоциите, които са описани много подробно. Хареса ми. Изненада.  Това е първата любовна история, която чета. Разбира се, и в други книги съм виждала подобно нещо, но за първи път е описано толкова подробно. Нещо повече - именно това ме накара да заобичам още повече героите; даже второстепенните. Дори и те си имат завладяваща и интересна история, която бих искала да се развие в бъдеще.

5. Вълшебен елемент

6. Герои

Тях просто не ги коментирам, харесвам ги почти всички.

Какво не ми хареса:

1. Разтягане на локуми и елементарни диалози

Не мога да разбера как цялото действие е съсредоточено във втората половина на книгата, а в началото не се случва почти нищо. Според мен поредицата щеше да бъде много по-интересна и завладяваща, ако бяха слели първа и втора част в една, макар и по-дълга книга. На моменти се  губех в ненужно подробни и елементарни диалози, написани само за пълнеж на романа; за да има повече страници. Затова оценката ми е 3 от 5 звезди.

Малко съжалявам, че ощетявам тази 

прекрасна история, но ми се струва странно да дъвча някакви 200 страници почти седмица, а останалите да прочета за един ден, стоейки до 2 през нощта. 

2.Досаден прякор

Нещото, което направо ми лазеше по нервите, беше обръщението Шази, казвано от хората в двореца. Този прякор не го бяха измислили те. Така откраднато, казано от тях, звучеше тооолкова досадно. (за радост, името ми е само 4 букви и няма как да имам галено име. Ако някой ме наричаше Изи, Мими, Лили или Вики например, с радост щях да заема коприненото въженце и да обеся този някой на него. Ха! ).

3. Прекалено много подробности

Обръщат внимание на подробностите, а важните неща, които трябва да обсъждат и мислят остават някъде назад.

Като изключим досадната първа половина, Гневът и зората е изключително интересен роман. И аз го препоръчвам на всички, които имат търпение. Струва си. Половината. Въпреки всичко, малко съжалявам, че го прочетох в този момент. Не знаех, че има втора част, а първата свърши в нищото. Все още се чудя какво ще се случи, особено след отворения, трагичен финал. Моят съвет е:

Хора! Изчакайте да излезе втора част. Не бързайте да я четете, няма да избяха от рафта у вас. Иначе ще останете с изгризани нокти и разбито сърце – точно като мен. А вие не искате това, повярвайте....... не искате това.......

 Гневът и зората ме накара да се замисля колко грешим на моменти. Как понякога сме убедени в нещо, а после се оказва, че истината е коренно различна.  Как понякога, когато открием грешката си, дори се радваме, че сме я допуснали, защото тогава осъзнаваме колко прекрасен е светът....

Игра на нерви - ревю

Заглавие: Игра на нерви

Автор: Джийн Райън

280 страници

Анотация: ИГРА НА НЕРВИ е анонимна игра, излъчвана на живо по интернет. Участниците трябва да изпълнят различни предизвикателства срещу неустоими награди – пари, дрехи, мотоциклети, коли, стипендии за университет.

Когато Вий е избрана да участва, тя открива, че играта знае всичко за нея. Гейм мейкърите я изкушават с награди, подбрани за нея от страницата й в „ТоваСъмАз“ (нещо като фейсбук) и избират за неин партньор съвършеното момче – красивия Иън. Отначало всичко върви добре и феновете на Вий и Иън ги насърчават да приемат все по-трудни предизвикателства. Но в последния кръг за Голямата награда играта взема неочакван и опасен обрат. Изведнъж играчите трябва да играят за всичко или нищо, като залогът е животът им. Докъде ще стигне Вий преди да се откаже? И дали ще й позволят да се откаже?

Феновете на "Игрите на глада" ще харесат тази книга.

Моето ревю:

Ще разкажа накратко как се сдобих с тази книга. Бях чела анотацията й, а и корицата ми харесваше много. Вярно е, че са казали да не съдим книгата по корицата, а, всички знаем, че красивата на външен вид книга просто ни подтиква да я купим. Но истинската причина, поради която исках да я прочета, беше друга. Пишеше, че ще я харесат феновете на Игрите на глада - книга, от която съм обсебена вече повече от две години и обичам много.  (всъщност, двете книги нямат нищо общо, но това го разбрах после) И така, майка ми, четяща по 5000 страници на месец и влюбена в книгите дори повече от мен, реши да ме изненада и ми подари ИГРА НА НЕРВИ за рождения ден.

Като цяло, книгата ми хареса доста. Фактът, че е едва 280 страници, доказва колко бързо протича действието в нея. Мразя, когато даден роман е разводнен до такава степен, че кулминацията е в последните 20 страници. ИГРА НА НЕРВИ определено не е разводнен роман. Въпреки че книгата ми беше много интересна, й давам 3/5 звезди.

 

Има и неща, които не ми допаднаха особено. Като главната героиня Вий. Е, тя може би е единствената, която претърпява някакво развитие. От момиче, което дори не си помисля да излезе пред публика, в края на книгата тя става значително по-смела, но, за жалост, си остава все така незабележима.Тя просто не е от типа герои, които аз харесвам. Думата, която най-точно я описва е ''безхарактерна''. Отпуснала се е по течението, едно обикновено момиче. Една от хилядите участнички в ИГРА НА НЕРВИ. Авторът е допуснал грешката второстепенните персонажи да се набиват повече в очите на читетеля, което ме кара да мисля, че книгата би била по-завладяваща и запомняща се, ако не беше от името на Вий.

Също така, не е правдоподобно нормално разсъждаващ човек, особено несигурен като Вий, да изпълнява подобни предизвикателства. Заради един нов телефон, тя не само застрашава живота си, но и се излага пред всички, тъй като предизвикателствата биват заснемани и публикувани в интернет. Не мисля, че някой би застрашил репутацията си за чифт нови обувки.

Краят на книгата също е малко странен; кара ме да чакам продължение, каквото мисля, че няма да има.

Какво в книгата ми хареса:

1. Оригинален сюжет
2. Кара читателя да се замисли за много неща
3. Действието протича бързо и ясно
4. Смислени диалози
5. Уникална корица

Какво в книгата НЕ ми хареса:

1. Кух образ на главната героиня
2. Неправдоподобни реакции
3. Свършва в нищото

Това е една добре написана книга, но с малко недодялани главни герои. Въпреки че има още какво да се желае, я препоръчвам на всички, които искат да прочетат нещо по-различно.

Нови книжни придобивки, август 2016

Първото нещо, което ще споделя с вас, са книгите, които получих за рождения си ден. Нямам търпение да ги прочета. Надявам се това да се случи преди да започне учебната година, защото тогава нямам почти никакво свободно време. А и ще бъда седми клас, което означава двойно повече домашни и тройно по-малко време за четене.

Книгите, които ми подариха са:

1. Игра на нерви - Джийн Райън
2. Освен този живот - Патрик Нес
3. Скитница - Стефани Майър
4. Фенка - Рейнбол Роулъл
5. Гневът и зората - Рене Ахдие
6. Белжар - Мег Уолицър

Според мен, най-прекрасният подарък са книгата и шоколадът. За радост, почти винаги получавам това. Но има и случаи, в които нещо се обърква....

Но, разбира се, това не е проблем, защото книгата е много интересна, а и няма такова нещо като ''прекалено много книги''.

Това беше от мен. Чао, и до скоро.... :-)